Забележителности

Крепост Царевец

Разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185 – 1396), когато Търново е столица на царството. През Средновековието хълмът, на който се намира, е изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Царевец е сред Стоте национални туристически обекта, като има печат на БТС.

Най-ранните следи от живот на хълм Царевец датират от късния халколит (4200 г. пр. Хр.). Карта на Царевец Хълмът е обитаван и през бронзовата епоха и желязната епоха. Открити са останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.). Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло е унищожил следите от него. Само малки участъци са оцелели под по-късните постройки.
Източник: Уикипедия

Самоводска чаршия

Самоводска чаршия е днес архитектурно-етнографски комплекс във Велико Търново с възрожденска архитектура[1]. Намира се по протежение на улиците „Георги Раковски“ и „Капитан Георги Мамарчев“ и около площад „Георги Кирков“.

Създава се в средата на XIX век. На новата улица земеделски производители продават своята продукция. Това са най-често земеделци от околните села – Самоводене, Дичин и други. Появяват се занятчийски дюкяни, работилници и ханове през годините.

На улицата и днес се извисява ханът на Хаджи Николи. На тази улица е имало и други ханове – Дряновски, Хаджи-Давидов, Хаджи-Великов, на Атанас Йоноолу.

Ежегодно на 22-24 септември се провежда Нощ на Самоводската чаршия.
Източник: Уикипедия

Улица "Гурко"

„Гурко“ е централна улица в Стария град, квартал Варуша – юг във Велико Търново.

Улицата е кръстена на един от генералите освободили България Йосиф Гурко от 1888 г. Улицата е една от най-живописните в града. По нея са минавали Васил Левски, революционери, освободителната армия на генерал Гурко и др. На нея се намират много възрожденски къщи и са творили редица художници. На улицата е имало няколко дюкяна и работилници до началото на XX век.

Простира се от площад „Майка България“ до Старопрестолна гимназия по икономика.
Източник: Уикипедия

Църква "Свети Четиридесет мъченици"

Църквата е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и стенописана по времето на българския цар Иван Асен II върху по-малка църква вероятно посветена на Богородица, в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. (деня на Свети 40 севастийски мъченици) над епирския деспот Теодор Комнин. През XIII – XIV век е главна църква на манастира „Великата лавра“. Църква носеща името на светците войни е издигната от българския цар и на хълма Малкия Хасара до днешното село Сталево, Хасковско, откъдето според преданието той ръководи сражението. Селото, подобно на старопрестолния град, празнува своя църковен празник в деня на Светите 40 мъченици. На върха на Малкия Хасара в местността „Черковището“ стар оброчен камък с кръст бележи мястото на някогашната крепостна църква. На този ден по стар обичай хората се изкачват на Голям Хасар и хвърлят камък в посока Клокотница изричайки думите: „Трижде анатема кир Теодор Комнине!“
Източник: Уикипедия

Паметник "Асеневци"

Паметникът „Асеневци“ (известен още като „Паметникът на Асеневци“, „Конниците“) е монументален паметник във Велико Търново, посветен на българските царе Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II.

Паметникът се намира в местността Боруна, в подножието на Света гора, на скалистия нос на един от завоите на река Янтра, създаващ усещането за естествен амфитеатър. В непосредствена близост до него са Държавната художествена галерия „Борис Денев“ и Стамболовият мост. Адресът е ул. „Александър Стамболийски“, Велико Търново.

Паметникът струва 6,4 млн. лв., дарени от българския народ, и е открит официално на 16 ноември 1985 г. за честването на 800-годишнината от въстанието на братята боляри Асен и Петър и освобождаването на България от византийско владичество.
Източник: Уикипедия